• Анализи
  • Свободата на съвестта през призмата на отношението църква – държава: практични измерения (8126) Анатолий Еленков (Анализи)
  • Морално-практични аспекти на участие на християните в европейската политика (9495) Лука Волонте (Анализи)
  • Ценности срещу политика. Фрагментацията и радикализацията като основна заплаха за християнските общности (9733) Момчил Методиев (Анализи)
  • Съвременната държава: От тоталитарен идол към богоугоден управник (4497) Виктор Костов (Анализи)
  • Национална сигурност и религиозен плурализъм (2524) Цанко Митев (Анализи)
  • Неоконсервативни крокодили от блатото искат Тръмп да продължи войната на Обама в Сирия (1970) Свобода за всеки (Анализи)
  • Две парадигми за мястото на църквата в света (2134) Велислав Алтънов (Анализи)

„Всичко, което е нужно на тиранията за да се установи, е хората с чиста съвест да замълчат.”
--Томас Джеферсън

Германия и България са единствените страни в Европейският съюз, където домашното образование не е легализирано. Не че положението на домашните училища в останалите страни е много стабилно, или че образователните чиновници там са изпаднали внезапно в пристъп на здрав разум и угризение на съвестта, и са се оттеглили окончателно от претенциите си за контрол над семействата. Но поне в другите страни все пак има начини родителите да си образоват децата без страх, че ще бъдат преследвани от властите.

Не е така в Германия и България. И ако тук нещата са едва в началото, в Германия нашите братя търпят активно гонение вече няколко години. Случаят с Мелиса е засега последният пример на държавно насилие над семейството. Защото тук не става въпрос за дете, което е пребито от родителите си, или грижите за което са били занемарени. Говорим за момиче, което не може да учи пълноценно в училище, поради шума в класа и недостатъчното внимание, което получава, и чиито специфични образователни нужди са били посрещнати по най-адекватния начин от неговите родители.

В нашата страна положението на децата в училище е аналогично. Липса на ред, безопасност и дисциплина, липса на интелектуален стимул, нравствен упадък – това предлагат всеки ден нашите училища, а крайният им резултат – трайно вкоренена неприязън към ученето и духовна нищета. Докога? Докато родителите нямат контрол над образованието. Докато хората с чиста съвест продължават да мълчат. Докато здравият разум отстъпва пред здравите сили.

Време е да обърнем посоката.

Прочетете информацията, повод за този коментар.